Въздишките на едно полярно плюшено мече...

Моята стъклена кутия

2008-10-20T16:28:00.003+03:00

Случвало ли ти се е да те одраска котка? На всеки му се е случвало, колко малка драскотина, а колко много боли, а? После седмици наред не може да заздравее и почти винаги остава белег! Представи си едно сърце, човешко сърце, което е цялото в подобни белези. Толкова много белези, толкова много кръв е изтекло от него, че ако бе щателно събирана таз кръв, то щяха да бъдат спасени поне два човешки живота! Това сърце го обичам много, толкова много, че реших да го предпазя от повече наранявания. И го затворих в една стъклена кутия. Така то няма да бъде наранявано и съответно и то няма да наранява. То ако сега като се замисля … то никога никого не е наранявало – Е, не съвсем, но когато го е правило то е било за самоотбрана. Та така-а-а… реших да го запазя в стъклена кутия, но по невнимание съм избралa много дебело стъкло! В старанието си да го предпазя добре, май съм прекалила! И сега то само може да гледа света и да му се радва – както и светът да гледа него! Виждала съм го как тупти когато се влюби или развълнува, как безпомощно се хвърля по студените, стъклени стени на кутията. Но…не може да излезе! По същото такова невнимание съм сложилa и много здраво лепило! Много съм невнимателна, нали? Вече доста време стои в таз стъклария там, и няма излизане. Дали му липсва нещо? Или може би вече е свикнало да стои там, а? Не мога и да го попитам, то си седи там безмълвно, а и все по рядко го виждам да се мята по ледените стени на стъклото. Май свиква. А дали е правилно? Не знам. Ще ми каже ли някой? Има ли лек срещу самота? Има!?! Колко горчивки съм изпила от аптеката на живота. Колко пъти се лекувах и точно когато си мислиш, че си излекуван всичко започва от начало. Ти знаеш ли рецепта с която се лекува самота или се топи стъкло? Ако знаеш, моля те да ми я кажеш, защото май живота изтича, като пясък между пръстите ми! И Аз не мога да го спра! А аз скъпо ще ти се отблагодаря! Ще ти дам всичко! Даже ще ти подаря сърцето, да се грижиш за него и да го пазиш! Не е трудно, вярвай ми! То има нужда само от малко топлинка! Недей разкрива себе си, недей оголва от тайнственост случайната ни среща. Не ме разпитвай що съм и каква съм. Обременил ме е живота с факти, тежат ми спомени с трагични дати. Ранена съм от срещи и раздели, от знания изчерпващи дъното. Подай ръка, но извън времето, извън възможното..

Из никъдето...

Коя съм аз? Или как напоследък се сблъсквам с друг човек пред огледалото...

2008-10-12T21:33:00.003+03:00

Събуждам се. Хоп, в банята..И кого мислите виждам срещу мен? Непозната...
-Господи, ама какво правите в дома ми, в банята ми в 6 и 30 сутринта?! Ако обичате, напуснете! - КРЕЩЯ на ум.
Гледам я. Младо момиче..гледа ме право в очите. Ама че наглост.
С моя нос, моята коса...чакай, чакай малко...върни назад, за да я огледам по - добре.
Ама, ама...това съм аз! АЗ!
Или това, което е останало от мен. Предишното аз. Или пък винаги съм била такава, но съм си въобразявала, че съм нещо повече. Слагала съм маска, малко макиаж и хоп - нов човек.
Незнам това ли е истинското ми аз, или онова миналото, което съм затрила напоследък.
Ако някой си мисли, че ме познава, заблуждава се. То и аз не се познавам напоследък.
Коя съм? Защо съм тук? Какво правя? Защо го правя? Какво искам?
Въпроси, въпроси, въпроси....ще е по - лесно да спечеля от тотото, отколкото да намеря отговорите. Което ми напомня да участвам в някоя лотария, току виж ми излезнал късмета.
Объркана съм, леко тъжна.
Правя неща, за които не съжалявам. Не ме гризе отвътре, не ме разяждат угризения. Не страдам от скруполи...или поне сега, напоследък. За някои сигурно съм твърде грешна, други ще ме разберат, за трети ще съм самия дявол...
и не знам кое ще е истината...
Защо спи съвестта ми? В отпуска ли е? Явно ще е неплатена, разрешение не съм й давала да си почива някъде. Или може би люляйки я, съм я приспала, съзнателно. Може би така съм искала? Или съм я натъпкала с приспивателни и успокоителни...Все пак не разнасям на пръсти греховете си, доста врява вдигам, как не се събужда, не знам.
Та така, гризе ме, че не ме гризе..Колко сложно звучи...
Дано скоро открия големите си топли очи отново в огледалото, защото студденият ми поглед, дори направо безразличен ме вледенява мен самата.
Къде е заспалото бяло, плюшено мече? Къде съм аз? Защото в себе си виждам само айзберга, на който аз - мечето Теди, си играех. Само това е останало - лед, лед и разбира се, още лед. Къде отиде пухената, плюшена, мека част от мен?

Теди отива до огледалото с надежда отново да открие мечешкото в себе си.

Първата въздишка на едно полярно мече или с други думи пост първи!

2008-10-11T22:40:00.000+03:00

От месеци чета блога на Хриси / http://koksuel.blogspot.com/ /.
Не, не я познавам. Или пък може би я познавам. От постовете й, от мислите й...
Хриси, ти си моето вдъхновение.
Ето защо посвещавам първият си пост тук на теб.
Блога ти многократно ме е "спасявал", когато съм била на ръба...Развеселявал и разплаквал. Толкова емоции на едно място, никога не съм оставала равнодушна след някой твой пост.
Благодаря ти!
Имах нужда от дневник...и имах преди...
Но не споделях мисли, желания, копнежи, приключения, а само неща - статии, стихове, разкази намерени в нета. Защото те ме докосваха, пресъздаваха част от мислите ми, откривах себе си в тях.Но имаше още нещо....
Нещо недоизказано, недовършено...
Някъде в дълбините на подсъзнанието ми знаех...знаех, че има нещо недописано, неизречено, което трябва да излезе наяве.Нещо което чужди мисли, стихове, страхове и радости не улавяха. Нещо толкова лично, истинско и само мое, че единственият човек, който може да го изкара наяве, да му позволи да се покаже на повърхността, като нежно кокиче под снега, съм аз. САМО АЗ!
Защото в мен бушува буря! От емоции, страхове, желания, грехове, тайни, признания, любов, болка...Аз съм вулкан от емоции.
И е крайно време да изригна...Време е!Е, това е. Май от рано почвам с емоционалността...Но е време...да напиша моята история...време за откровения, признания, извинения и благодарности...СЕГА!Е, здравей, мило мое дневниче!
Приеми моите топли плюшени прегръдки!